Съдържание: черен бъз – “диворастящата храна” – под формата на студено пресован сок (50%);
и горски билков мед (непастьоризиран), събран от стотици видове билки в чиста планинска местност (50%).
В стъклени шишета по 250 мл.
Съхранение: от 0 до 5 градуса.
Срок на годност: 2 месеца от датата на производство.
Вълшебните, малки черни плодчета – акумулатори на слънчевите лъчи!
Ако някой ни каже, че бъзът, обикновеният бъзак, е една от най-ценните билки по нашите земи, доколко ще му повярваме? В далечното вече минало (около 1927 г.) природолечителят Петър Димков провежда с голям интерес дълго проучване на това растение и достига до изводи, че всичко в тази билка – коренът, стъблото, кората, цветът, плодът – е невероятно полезно, че има силата да надвие дори рака!
Преди години в една градина край Своге той наблюдавал как се бият невестулка и пепелянка. Змията няколко пъти ухапвала невестулката, но тя с последни сили, преди отровата да я парализира, стигала до бъза, гризяла бързо-бързо кората и пак се връщала в боя. Докато победила! Когато след години Димков проучва опита на предходниците си в областта на народната медицина и изчита всичко достъпно от т. нар. манастирска медицина. В един от „лековниците“ попада на сведения, че богомилите слагали счукан бъз на ухапано от змия място. Това никак не го изненадало. По-късно, продължавайки да се интересува от това растение, научава от овчари, че в късната есен добитъкът много налита на бъза, настървено яде неговия виненочерен плод, сякаш се подготвя за дългата зима. Още пo-късно, на едно военно учение край Дунава, той сам вижда лястовиците, които дни наред кълват този плод и събират сили, преди да полетят на юг.
Започва да експериментира – разбира се, първо върху себе си. След години на проучване ни припомня, че всеки познава полския бъз, но не всеки знае каква изумителна целебна мощ се крие в това растение. То си е цяла аптека срещу множество заболявания!
През 1927 г. Петър Димков страда от много болести, които изцелява по един – за нас невероятен, а за него – съвсем закономерен начин. Заявява първите си впечатления така: „След три месеца се почувствах тъй бодър, здрав и възроден, както не се помнех и преди 20 години“. След това той никога не боледувал. С онова изключение през 1971 г., когато го отравят, организмът му драстично отслабва и в резултат на това го „пипва“ вирусната бронхопневмония. Като изключим споменатите перипетии, до края на своите 95 години той не се е разболявал. Предпазвал се е от болести с едно-единствено целебно средство, което употребявал постоянно – сироп от полски бъз. Никой от семейството му не го е виждал да приема друго лекарство.
